ПОСТИНГ 059. НЕДОВЪРШЕНИ ИСТОРИИ 11.03.2007 12:34 - 001. КОРПУСИ НА ПО-РАЗПРОСТРАНЕНИТЕ СТАНДАРТИЗИРАНИ КОШЕРИ КОРПУСИ И ПЧЕЛНИ РАМКИ НА ПО-РАЗПРОСТРАНЕНИТЕ СТАНДАРТИЗИРАНИ РАМКОВИ КОШЕРИ (І част) Както се вижда от по-горе направената извадка, на 11.03.2007 година съм написал първият си постинг в блога  http://beehive.blog.bg/. За една част от причините за неговото списване вече съм споменавал в не един постинг, а друга част от тях ще спомена „когато му дойде времето”. Следователно на 11.03.2010 г. празнувах третият му рожден ден. Поглеждайки назад мога да се задоволя само с един извод, който се потвърждава и от много от „читателите” на блога ми. Това последното наистина ме ласкае. А този извод се свежда до факта, че във всеки един постинг може да се намери  нещо ново: нов поглед върху нещата, нови понятия, нови изводи, нови методики, нови мнения, нови трактовки, нови класификации, нови критики, нови предложения и т.н.  От 15 май миналата (2009) година до 14 януари тази (2010) година всички постинги бяха подчинени на „Трактат за восъчната пчелна пита”. Всички други постинги ми се наложи да ги отложа за по-късна дата с цел да не наруша последователноста в изложението на проведените от мен изследвания по тази тема. Постинг 058.......който съм публикувал без заглавие, и който се състои само от един въпрос   Как може да се направи преса за восъчни основи – вариант ІІ, четири броя снимки с никакво обяснение под тях и един цитат от разказа “Мъжки времена” на Николай Хайтов, който завършва така: - “Ама нали ти казах: Едно е да ти се иска, друго е да можеш, а пък трето и четвърто – да го направиш”.             Причината за това беше много съшествена, но поради ред обективни обстоятелства, аз не можех да удовлетворя желанието си  първо да експериментирам тази си идея за направата на преса за восъчни основи и чак след това да публикувам получените резултати.             Имам смелостта да твърдя, че и тази моя идея (както и много други, публикувани в блога ми) е съвсем нова. Тя е резултат от теоретичните изследвания, проведени от мен и описани в споменатия по-горе трактат.             Необходимо е да отбележа, че нито една моя идея, публикувана в блога ми не е авторизирана (за нея не са изготвени съответните документи и правени постъпки за признаване на авторство от страна на патентния отдел в България), най-вече поради тромавата и доста скъпа процедура за авторизиране и поради безмислието на резултата от това (моя гледна точка). А и няма за кога да се занимавам и с тези неща.             Радва ме фактът, че доста пчелари, след внимателно прочитане на „трактата за восъчната пчелна пита”, са се сетили за същността на идеята и ме питат дали е експериментирана. С този постинг давам частичен отговор на зададените въпроси. В допълнение мога да кажа, а това е може би най-важното, че диаметърът на сферите (сачмите), от които са направени двете плочи на пресата е равен на диаметъра на пчелните килийки, които би тряабвало да изграждат пчелите, водеики се по направените отпечатъци върху восъчния лист.             Сега много на кратко искам да се спра на казаното от героя на Хайтов в цитирания разказ, въпреки че ми се искаше да поразширя темата. При така наречените от Хайтов „мъжки времена”  героят от разказа му може да каже „Едно е да ти се иска, друго е да можеш, а пък трето и четвърто – да го направиш”. Но какво би трябвало да се каже за едни такива, наречени в България „бизнес времена”? Моето мнение е, че недвусмислено може да се каже „Едно е да искаш, друго е да можеш, трето и четварто е да го направиш, а пето и шесто – да го продадеш”. Искаш и можеш да направиш някакво изделие, дори започнеш да го произвеждаш. Е и питам аз каква ти е файдата когато, по една или друга недогледана причина, не можеш да го продадеш? Когато не можеш да си върнеш направените инвестиции. Всичко: и „искането”, и „моженето” , и „правенето” отиват „на вятъра”. Ако не на „вятъра” то поне за развитие на „Хобито”. Това правя аз с моя блог. Искам и мога да го правя. Правя го но не мога да го продам, затова го предлагам на хората. Да повишават своите знания, да го използват в своите занимания, но не и със търговски цели, или иначе казано в тясна вразка с „Закона за авторското право........” Все в тази вразка искам да публикувам едно мое писмо от 13 октомври 2009 година до вестник „Пчела и кошер” Следва писмото:    Отдавна исках да напиша първата историйка но все не намирах повод. Вие ми дадохте повод за това. Пък написах и още една историйка. Съжалявям само, че не мога за сега да си ги публикувам в блога си http://beehive.blog.bg/, защото все още не съм зъвършил трактата за пчелните килиики.  Не ми си ще да разкъсвъм поредицата му. Не е задължително да го отпечатвате във вестника, все пак не сме договорили хонорара. По-точно. Знам, че няма да го отпечатате дсори и да Ви го подаря. Пожелавам всичко хубаво на редактирания от Вас вестник. Моля бъдете по-лоялни. А.Калчев, Варна  Следва приложението към писмото: ДВЕ ИСТОРИЙКИ С ПОЧТИ ЕДИН И СЪЩИ КРАЙ Тази история се случи около средата на месец юли 2008 година. Купил съм си ”Пчеларски вестник”, Година 5, Брой 28 (204), 15.VІІ – 21.VІІ. 2008, от кварталния РЕП и започвам да чета статията със заглавие “ИНТЕРИОРЪТ НА КОШЕРА”, поместена на трета страница. Най-вече ме заинтригува заглавието на статията, защото терминът “интериор на кошер”, който аз заимствах от “История на културата “ на Михаил Алпатов, не се използваше в достъпната ми по него време пчеларска литература. Освен този термин аз съм използвал за първи път в пчеларската литература и термина “архитектура на кошер”, в статията си “Архитектура на съвременния кошер” публикувана в сп. “Пчелин”, №11 и №12 , 2000 г. Поглеждам под заглавието на статията с цел да видя кой е автора на статията, но там няма име на автор, а в края на статията “авторът” или редакторът ме осведомяват със “следва”, че в следващият брой на вестника да очаквам продължение на статията. Четейки започвам да си мисля, че текстът на статията ми е много познат. И в един прекрасен момент откривам, че чета и препрочитам мой материал . “Влизам” в блога си http://beehive.blog.bg/ и установявам, че материалът за тази статия е копиран от постинг 009. ИНТЕРИОРЪТ НА КОШЕРА, СЪОБРАЗЕН С БИОЛОГИЯТА НА ПЧЕЛИТЕ (от къде започва проектирането на кошера). За да бъда по-точен ще спомена само, че в постинга ми параграфите са номерирани с Т1, Т2, ... и т.н. По такъв начин аз обозначавах формулирани от литературни източници твърдения, т.е. те означаваха съответно Твърдение 1, Твърдение 2,... и т.н., а в ”Пчеларски вестник” са номерирани само с 1, 2,... и т.н. Допълнително към материала са включени някакви фотоси, които не ми принадлежат. Това го споменавам, защото редакцията на “Пчеларски вестник” в лицето на неговия главен редактор, твърдейки по-късно, че са ми пропуснали името като автор на статията, волно или неволно, ми приписват тези фотоси за мои (вж. по-долу “ПВ”, брой 39). От този момент станах редовен читател на ”Пчеларски вестник”(тогава се водеше като “национален седмичник – орган на националния браншови пчеларски съюз”) и помолих продавачката на РЕП-а да ми запазва по един брой. Нали исках да науча кой е този “автор”? В следващите броеве на “Пчеларски вестник” Брой 29 (205), 22.VІІ – 28.VІІІ.2008 и Брой 30 (206), 29.VІІ – 4.VІІІ.2008,    продълженията на публикацията продължаваха (и винаги на стр. 3 с добавен фотос) под заглавие “ИНТЕРИОРЪТ НА КОШЕРА”. Публикациите, за мое най-голямо разочарование, завършиха само с едно “край”. Никъде не се спомена кой е автора на материала. От този момент аз реших да проверя кой е преписал и публикувал моят материал в “Пчеларски вестник”. Възникна малък проблем. В карето за главен редактор и на трите броя №№ 28, 29 и 30 на вестника фигурираше името на Пламен Иванов. Докато обмислям как да си търся правата излезе и брой №31(207), 05.VІІІ – 11.VІІІ.2008. Изненадата беше голяма когато видян, че текста в карето на издател беше изцяло сменен, а в него фигурираше вече като главен редактор Цветанка Христова и т.н.. Така и не се поинтересувах с какви събития е свързана тази промяна, но ясно беше, че се извършват някакви пермутации в ръководството, а може би и в собствеността, на вестника. Този факт наложи да търся услугите на адвокат, защото не знаех от кой издател да търся отговор на възникналите у мен въпроси. Той ми обясни моите права, но между другото ми рече, че подвеждането на “Пчеларски вестник” (предполагайки не големият му тираж) под съдебна отговорност за извършеното от неговия редактор, а именно публикуване на мои материали в редактирания от него вестник (разбира се с търговска цел), без писменото ми разрешение за това, ще доведе до фалита на вестника. По това време, ако не ме лъже паметта, вече като че ли се знаеше за фалирането на списание “Пчеларство”. И в тази връзка е необходимо добре да си помисля дали искам да фалирам вестника или да търся извънсъдебно споразумение с редактора на вестника Цветанка Христова при минимално възможни от моя страна претенции. Избрах вторият вариянт. Другите мотиви за моя избор на този вариянт няма да ги коментирам с читателите. И така, в продължение на повече от два месеца, след доста телефонни разговори и размяна на електронни писма, някои от които вече доста недружелюбни от моя страна, стигнахме и до “Пчеларски вестник”, Година 5, Брой 39 (215), 30.ІХ – 06.Х.2008, на чиято страница 6 беше публикуван в каре следния текст:  “Уважаеми читатели, в брой 28 (204) на “Пчеларски вестник” беше публикувана статията “Интериорът на кошера” с продължение в брой 29 (205) и брой 30 (206) , в които беше пропуснато името на автора. Редакцията се извинява на автора Атанас Костадинов Калчев от Варна. Негови статии може да прочетете и на http://www.beehive.blog.bg/” За сведение на читателите в сайта където се рекламира “Пчеларски вестник”  http://nbps.press.bg/ е записано “Публикуването на пълен или част от текст или снимка под каквато и да е форма без разрешението на редакцията е закононарушение” Това предполага, че главният редактор на вестника върши умишленно закононарушение, въпреки, че и незнанието на закона не го оправдават. Историйката ще завърша със следния въпрос: Правилно ли постъпва един редактор на вестник на пчеларска тематика, който извършва нарушения на закона за авторското право и сродните му права, рискувайки да бъде осъден, под предлог, че го прави в името на читателите си? Преди да започна следващата историйка си позволявям да приложа една малка справка от закона за авторското право и сродните му права, или, иначе казано, какво се крие под изречението “осъжда на основание по чл. 95 б, вр. чл.94 от ЗАПСП и т.н........”  Чл. 95б. (Нов - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г.) Юридическите лица и едноличните търговци носят гражданска отговорност за нарушаването на права по този закон, извършено виновно от лицата, които ги представляват, съответно от техни служители или от лица, наети от тях. В този случай вината се предполага до доказване на противното. --------------------------------------------------------------------------------------------------  Чл. 94. (Изм. - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г.) (1) Който наруши авторско право, сродно на него право или друго право по този закон, дължи обезщетение на носителя на правото или на лицето, на което той е отстъпил изключително право за използване. (2) Обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от нарушението. (3) При определяне размера на обезщетението съдът взема предвид и всички обстоятелства, свързани с нарушението, пропуснатите ползи и неимуществените вреди, както и приходите, реализирани от нарушителя вследствие на нарушението. (4) Съдът определя справедливо обезщетение, което трябва да въздейства възпиращо и предупредително на нарушителя и на останалите членове на обществото. Чл. 94а. (Нов - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г.) (1) Когато искът е установен по основание, но няма достатъчно данни за неговия размер, ищецът може да иска като обезщетение: 1. от петстотин до сто хиляди лева, като конкретният размер се определя по преценка на съда при условията на чл. 94, ал. 3 и 4, или 2. равностойността на предмета на нарушението по цени на дребно на правомерно възпроизведени екземпляри. (2) При определяне на обезщетението по ал. 1 се вземат предвид и приходите, получени вследствие на нарушението. ----------------------------------------------------------------------------   А тази история се случи около средата на месец август 2009 година. Купил съм си вестник ”Пчела и кошер”, Година Х, Брой 260, 19.VІІІ – 1.ІХ. 2009, от кварталния РЕП и започвам да чета статията със заглавие “ПЕРГАТА – МНОГО ПОЛЕЗНА И ХРАНИТЕЛНА”, поместена на шеста страница. Заинтригува ме не толкова заглавието на статията, а подзаглавието “Информация от редовен участник в интернет форум, който вероятно не е пчелар”. Поглеждам под заглавието на статията с цел да видя кой е автора на статията, но там няма име на автор, а в края на статията “авторът” или редакторът ме осведомяват със “следва”, че в следващият брой на вестника да очаквам продължение на статията. Четейки започвам да си мисля, че текстът на статията е написан от пчелар. Защо ли? Защото в параграфа “Ферментация на пчелния прашец”, неизвестният за мен автор пише “.... при пролетните прегледи на всички рамки , тези, които са се намирали извън кълбото често са с плесенясала перга. Говоря за факт, с който често съм се сблъсквал”. От тук лесно може да се направи извода, че подзаглавието на статията е невярно, или меко казано, вестникът подвежда, да не кажа лъже, читателите си.  “Влизам” в интернет и написвам “Пергата е природен концентрант ..”. След това “Търси” и достигам до сайта където е публикуван материала, и откъдето е преписан и публикуван във вестника “Пчела и кошер” на принципа “Copy – Paste”. От този момент станах редовен читател на вестник ”Пчела и кошер” и помолих продавачката на РЕП-а да ми запазва по един брой. Нали исках да науча кой е този “автор” и дали се спазва точно принципа, който цитирах по-горе? В следващия брой на вестник “Пчела и кошер” Година Х, Брой 261, 2 – 15. ІХ. 2009, имаше продължение на статията под същото заглавие и подзаглавие, на същата страница 6. Продължението на публикацията, за мое най-голямо разочарование, завърши само с едно “край”. Никъде не се спомена кой е автора на материала. От този момент аз реших , че проверката на фактите относно преписването и публикуванета на този материал във вестник “Пчела и кошер” излизат извън моята некомпетентност и би трябвало да са дело на самия автор на материала. А откриването на автора, както знаят всички, е фасулска работа. Регистрирате се в сайта. Влизате в профила на автора и си преписвате неговият електронния му адрес. Пък може да се обърнете директно към администраторите на сайта. Не ми се ще да завършвам и тази историйка със същия въпрос както по-горе.. Затова ще формулирам друг..  Знае се,че един вестник на пчеларска тематика е нарушил три пъти закона за авторското право и сродните му права . По време на едно от тях, той е фалирал. По време на кое нарушение е станало това? Уважаеми читателю, мотивът, че сте зле по математика не Ви оправдава. Атанас К.Калчев ЕС, България 9020, Варна           Март, 2010 година