Е ЛИ ПЕТР ИВАНОВИЧ ПРОКОПОВИЧ (1775 —1850) ПЪРВИЯТ ОТКРИВАТЕЛ НА РАМКОВИЯ КОШЕР? & РАМКОВ ЛИ E КОШЕРЪТ, ИЗОБРЕТЕН ОТ НЕГО ? В този постинг изказвам мое мнение само по повдигнатия въпрос, без ни най-малко да омаловажавам приносите на г-н Прокопович за развитието на руското пчеларство за периода, обхващащ годините от 1808-а до 1850-а. Рано или късно трябваше  да засегна щекотливия въпрос относно приоритета при изобретяването на рамковия кошер. Защото понятието рамков кошер е основно понятие, свързано пряко с темите, които разглеждам в блога си, а именно „ ИЗБРАНИ ТЕМИ ОТ ОБЩАТА ТЕОРИЯ НА РАМКОВИЯ ПЧЕЛЕН КОШЕР, ПРОЕКТИРАНЕ,ТЕХНОЛОГИИ”. За да стигна до правилния отговор на повдигнатия въпрас ми се наложи да се запозная с не малко източници на информация (книги, списания и сайтове в интернет) , по-важните от които съм цитирал по-долу Относително по-пълна информация, която ми дава възможност да мотивирам отговора на този въпрос  е материалът „ИСТОРИЧЕСКИЕ ПУБЛИКАЦИИ 1” от сайта на пчеларското списание „Прополис” -  „http://propolis-jurnal.ru/istoricheskie-publikacii-1/7/.  При цитиране на материала ще изплзвам и съкръщението [стр. #хх от ИЗ на Н.Ф] , което означава еди коя си страница от „исторические публикации на Н.Федосов. Хубав материал, но имам и доста забележки към него. Ще споделя само част от тях: -          Не е ясно кой е авторът на „уводната част” към  ( от странициа # 1 до # 19 ) книгата на   Н. Ф. Федосов «ИЗБРАННЬЕ   СТАТЬИ    П. И. ПРОКОПОВИЧА ВЗГЛЯД НА ПЧЕЛОВОДСТВО И НА ВЫГОДЫ, ОНЫМ ДОСТАВЛЯЕМЫЕ» ; -          Много от твърденията в същата тази уводна част не съответстват на написаното в «, които както става ясно са издадени малко след 1950 година;ИЗБРАННЬЕ   СТАТЬИ    П. И. ПРОКОПОВИЧА .......... -          Не се споменават кога и къде са публикувани тези статии за първи път и от къде, авторът на книгата «Избрани статии на П.И.Прокопович .....» е  препечатал тези статиии; -           И най-важното – не е публикувана снимка на така наречения рамков кошер на П.И.Прокопович ; Задоволявам се само с тези общи констатации за цитирания материал и продължавам с кратки цитати и анализ. В този материал могат да бъдат открити следните твърдения: #1 - „В настоящия сборник са включени най-важните статии (на П. И. Прокоповича ). Тези статии са първото самостоятелно издание на трудовете на Прокопович»[стр. #1 от ИЗ на Н.Ф] .  Дано да са най-важните статии, защото основно се базирам на част от тях за да докажа моето твърдение по повдигнатия в заглавието на постинга въпрос, защото не мога да намеря достъп до оригиналите на тези статии. А по-нататък на същата страница #1 от уводната част ( от #1 до #19 стр. ) на книгата на   Н. Ф. Федосов «ИЗБРАННЬЕ   СТАТЬИ    П. И. ПРОКОПОВИЧА ВЗГЛЯД НА ПЧЕЛОВОДСТВО И НА ВЫГОДЫ, ОНЫМ ДОСТАВЛЯЕМЫЕ» се твърди #2- «Изключителният руски пчелар Петр Иванович Прокопович е изобретил рамковият кошер и ....»[стр. #1 от ИЗ на Н.Ф] . Подобно твърдение на авторите на тези «Исторические публикации 1» срещаме отново на страница #4: #3- «.Тези работи завършват с това, че през януари 1814 година Прокопович за първи път в света изобретява и изработва рамков ( или както той го наричал – втулков) кошер...» [стр. #4 от ИЗ на Н.Ф]  Ще продължа с казаното (пак там в Исторические публикации 1) от самия г-н Прокопович # 4 -  « В течение на 14 години (от 1800 до 1814) отглеждах пчелите си в различни по вид кошери...Новите ми разбирания за пчелите и появилите се с тях нови потребности при ръководене на пчеларстването ме заставяха непрекъснато да мисля за устройството на такъв кошер, който да съответства на всички мои предположения. В края на 1813 година мигновенно ми се представи план на дъсчен втулков кошер; При саморъчното му изработване и зареждане с пчели не срещнах никакви неудобства... Това е първият втулков кошер,. наречен «Петербургски» до сега е цял целеничък, винаги зает с пчели и ето вече 31 години, а е все още здрав».[стр. #8 от ИЗ на Н.Ф]  И по-нататък: #5 - „Така че създаването на рамковия кошер е в резултат на многолетния и упорит труд на такъв наблюдателен и талантлив учен пчелар, какъвто е бил Петр Иванович Прокопович.»[стр. #9 от ИЗ на Н.Ф]  #6 -  «В кошера на Прокоповича    рамки е имало само в магазинното отделение, а восъчните пити на гнездото са си останали неподвижни. Петр Иванович си е поставил задача да получи от кошера чист мед , така щото гнездото с пчелното пило да остане неповредено. П. И. Прокопович е решил поставената задача блестящо: той първи в света е получил чист рамков мед «[стр. #10 от ИЗ на Н.Ф] (или сега както го наричаме -пчелен мед в рамчета) #7- ......„Изобретеният от П. И. Прокопович рамков кошер не е получил бързо внедряване в практиката. Колодата и въобще не разборните кошери се оказали доста жизнени. Но с изобретяването на изкуствените восъчни основи и центрофугата това гениално изобретение на Прокопович започнало бързо да се внедрява в пчеларската практика на всички страни и е придобило световно значение.»[стр. #11 от ИЗ на Н.Ф]  На страница 11, след като се привежда кратко описание за работа с втулковия кошер на Прокопович, направено от А. И. Покорски-Жоравко, авторите на «Исторические публикации 1» правят заключението #8 - «От тези описание е видно, че гнездото на кошера на Прокопович е било не разборно: восъчните пчелни пити на гнздото се прихващали и изграждали от пчелите върху преградите, отделящи едно отделение на гнездото от друго, но пчелите са могли да преминават през тези прегради и да влизат във всяко едно отделение на гнездото. .........Главното в предложението на Прокопович се заключава в това, че изземването на пчелния мед от кошера се е извършвало без умъртвяване на пчелите.»[стр. #11 от ИЗ на Н.Ф]            Преди да премина към анализ на цитираното до тук ше добавя  под # 9 и следните цитати от стр.стр. 43, 45 и 51 на «Исторические публикации 1»  :         В то же самое время приучались делать разные ульи, как-то: дуплянки, подставки, оборотные ульи, переделывать бортные или с колознями на втулочные, делать ройники и новые ульи втулочные, старые исправлять и приуготовлять кровли. «В същото това време се учат да правят различни кошери : дуплянки, подставки (това са така наречените у нас тръвни), обръщащи се кошери, да преработват бортни или колодни на втулкови, да правят ройници и нови втулкови кошери, да отремонтирват старите и да приготвят покриви»[стр. #43 от ИЗ на Н.Ф]  Показан способ вырезки меда из головы втулочного улья. «Показан е способ за изрязване на меда от главата на втулковия кошер»[стр. #44 от ИЗ на Н.Ф]  и един много важен цитат от страница 51;   където става въпрос „ О ЗАНЯТИЯХ УЧЕНИКОВ В 1830 ГОДУ» Прокопович пише «По време на зимата от учениците са направени образци на руски, немски, френски , унгарски «...... и по   моему  устройству: 7 — круглый оборотный улей; 8—втулочные     ульи,     выгоднейшие     для     всеобщего употребления; (Втулков кошер , най удобен за всеобща употреба;) 9 — втулочный с прибором рам губеровых, для хороших сотов; (Втулков кошер с устройство за Хуберови рамки , за добри восъчни пити)»[стр. #51 от ИЗ на Н.Ф]   Кратък анализ на цитираните текстове. Мисля си, че всеки уважаващ себе си пчелар, внимателно прочел по-горе цитираните твърдения, би могъл да ги анализира и да стигне,  ако не до съшите, то до подобни изводи, които правя от последващия кратък анализ. Изводите до които съм стигнал са отразени, следвайки последователността на цитатите, а не логическата последователност на анализа, а именно: Твърдение #2 е невярно; В твърдение #3 не се прави разлика между „Втулков” и „Рамков” кошер. Това означава още, че  и твърдение #3  е невярно. Трябва да се отчете и факта, че на 1(13) януари 1814 година, Прокопович само е генерирал идеята за „втулков кошер”. В казаното от г-н Прокопович (цитат # 4) не се споменава за рамков кошер а само за втулков, което означава какво?  Г-н Прокопович не е определял изобретения от него втулков кошер за рамков кошер. А това е казано или написано от г-н Прокопович през 1844 или 1845 година. Само 5 години преди неговата кончина.. В такъв случай следва, че и твърдението #5 е неправилно. Цитатите # 6, #7 и #8 ни доближават до истината - кошерът на П.И.Прокопович е неразборен, което означава, както всеки пчелар знае, невъзможност за пълен разбор на състоянието на пчелното гнездо.  А с последните цитати, които съм отбелязал с #9 следва че г-н Прокопович продължава да работи по своя метод с изрязване на меда от главата на втулковия кошер, което означава, че изобретения от него втулков кошер няма рамки. И сега НАЙ ВАЖНОТО  от цитат #9 -   г-н П.И.Прокопович е изработвал и втулков кошер но с устройство за Хуберови рамки. Това означава, че той е усъвършенствал втулковия си кошер като е добавил едно отделение с хуберови рамки  в главата на кошера, (в така наричаната сега магазинна част на пчелното гнездо). В края на краищата г-н Прокопвич не е могъл да надскочи „колодата” и да създаде рамков кошер. Генералният извод , както всеки непредубеден пчелар знае, е: 1.)  че честта за  изобретяването на първия разборен рамков кошер принадлежи на слепия Франсоа Хубер (1750—1831), конструирал така наречения книжен кошер. и 2.) Петр Иванович Прокопович не е определял, изобретения от него кошер, като рамков кошер.       Ако идеята на г-н Прокопович за втулков кошер се е зародила у него на прага на 1814 година и я реализирал същата 1814 година , възниква въпросът: коя година му хрумва идеята да добави отделение към втулковия кошер с устройство за Хуберови рамки?  И не маловажния въпрос, който би могъл да си зададе всеки е – От кога и кой за първи път е решил, че кошерът на г-н Прокопович е рамков?        Читателят вече вероятно се пита какво ли е преставлявал втулковия кошер на Прокопович. Тогава представете си равностранен, продълговат, четириъгълен сандък, изработен от дъски (вж.Фиг1.060. Този сандък от едната си страна (задната) има три или четири широки отвора, които се затварят посредством вмъкване (не с панти като вратички) с четири правоъгълни дъски, наречени втулки. Те разделят кошера на три или четири пространства, между които може да се вмъква дъска с отвор за преминаване на пчелите или с плътна дъска. Най-горното пространство на кошерите, които били с четири втулки, се е използвало за вмъкване на устройство за хуберови рамки със съответните размери. От наименованието на тези „вратички” произлиза и името на кошера – втулков. Като се премахне съответната втулка се открива възможност да се разглеждат пчелните пити, намиращи се зад нея. От другата страна на кошера (предната) са направени три или четири отвора за влизане и излизане на пчелните индивиди – прелки. Когато кошерът е с три втулки се нарича втулков кошер, а когато е с четири втулки  - втулков кошер с устройство за хуберови рамки. Най-долната част на втулковия кошер се нарича „пета”, а най-горната „глава”. На Фиг. 1 е показана снимка на втулков кошер с устройство за хуберови рамки, за който се твърди че е рамков кошер на П.И.Прокопович. (вж http://www.pchelovod.info/index.php?act=Attach&type=post&id=15023 )










Фиг. 1 .060 – втулков кошер с устройство за хуберови рамки.     Необходимо е да спомена за една много важна особеност на пчеларстване на Прокопопвич , че методът на размножаване на пчелните семейства, използван от него, се свежда единствено до естественото роене.        За начина на обгрижване на пчелите във втулковия  кошер се намира само следния абзац от съчиненията на Прокопович , касаещ преимуществено изрязването(отнемането) на меда: „Моят начин (метод) относно изрязване (отнемане) на меда се състои в това, щото всеки кошер, престоял без подрязване три години, и вече в края на последната се изрязва 1/3 част от към главата, ако не е пълен и на Ѕ част – ако е пълен, а след това кошерът се обръща”[стр. #11 от ИЗ на Н.Ф] А обяснението на А. И. Покорски-Жоравко, който е посещавал пчелина на Прокопович, е че «Пчелите (роят) в този кошер се поместват в горното отделение. След като те застроят 2/3 от кошера (ако кошерът е разделен на три части), горните пити се отнемат, а накрая на питите се поставя плътна дъска. В това положениие пчелите зимуват, имайки под себе си празната част на кошера, отделена с дъска. Но са зимували тука на нови восъчни пити, както в естествена хралупа. Когато пчелите на другата година изградят питите до «петата» на кошера, плътната дъска, закриваща края на питите отгоре се премахва. Горната част на питите се подрязва и кошерът се преобръща, т.е. петата се поставя горе, а главата – долу.»[стр. #11 от ИЗ на Н.Ф]  В статията си „Обяснение колекций по пчеловодству” публикувана в” Известия Императорское Общество любителей естествознания антропологии и этнографии” ,том LXXIV, год тринадцатый, под редакцию В,Д.Левинскаго, Москва, 1891 г.,Н.В.Петров пише:.”.Но и кошерът на Прокопович все таки притежава много лоши страни, към числото на които следва да се отнесе трудността при изправяне на някои недостатъци, ако последните се намират вътре, дълбоко между питите, така например да се изрязва пита разрушена от молец или загниване; освен това при изрязване на меда пилотосилно се поврежда и ако отнемането на меда се извършва късно или обикновено по-рано настъпват хладни дни, то на пчелите не им остава време да изправят причинените при изрязването на меда повреди.”  След като от по-горе казаното следва, че П.И.Прокопович не е първооткривател на рамковия кошер, не мога да определя като какви бих могъл да приема по-долу цитираните твърдения  (те са от различни автори и няма да ги споменавам): като осъзнато манипулиране , като неосъзнато заблуждение, като претенциозно„изхвърляне”,  като неограничена глупост, или...  Моля прочетете ги внимателно и си направете сами изводите.                               1 - „ че през януари 1814 година Прокопович първи в света е изобретил и направил рамков (както той го наричал – втулочный) кошер...»  2 – „ През 1813 година той (Прокопович-бел.моя) изобретява разборния рамков кошер” 3 – „ Първият рамков кошер е бил изобретенв 1813 година от Петр Иванович Прокопович,” 4 – «Неуморните търсения са довели до създаването в 1814 година на първия в света разборен рамков кошер , в който може свободно да се оглежда семейството и активно да се влияе върху хода на неговото развитие. В този кошер Прокопович за първи път е отделил рамка в самостоятелна част на пчелното жилище, с която оперират сега милиони пчелари из целия свят» 5 – За първи път рамковия (втулочный) кошер е изобретен в 1814 година от пчеларя П.И.Прокопович. Този кошер се е състоял от три отделения с изтеглящи се из отзад подвижни рамки. Изобретението на Прокопович за разборен кошер е способствало за бързото усъвършенстване на неговата конструкция”  6 – „В 1814 г., от изключителния руски пчелар П.И.Прокопович, е създаден кошер с отделящи се подвижни рамки. Кошерът на Прокопович е бил първият в света разборен кошер” 7 – „Обаче приоритетът, първенството при изобретяването на рамковия кошер, принадлежи на П.И.Прокопович.” 8- „Пчеларите с благодарност си спомнят пчеларя П.И.Прокопович (1775 – 1850), който в 1814 г. е изобретил разборният рамков кошер” 9 – „Кошерната рамка на П.И.Прокопович е положила началото за други изключителни открития , отбелязали техническия прогрес в световното пчеларство.” 10.” Най-напред рамковия (втулочный ) кошер е изобретен в 1814 г. от известния отечествен пчелар П.И.Прокопович” 11 – „В 1814 г. известният украински пчелар П.И.Прокопович е изобретил разборния рамков кошер.” 12 – „Изобретението на П.И.Прокопович за рамковия кошер е било истинска революцияв пчеларството, тъй като новият кошер е давал възможност да се оглежда пчелното гнездо, да се преместват восъчни пити (рамката е ограничавала восъчната пита от четирите страни посредством планки), запълнени с мед, пчелен прашец, пчелно пило, и даже да се преместват в друг кошер. „ 13 – „1814 – 2 януари (П.И.Прокопович ) е изработил първият рамков (втулочный) кошер , нарекъл го е «Петербург», а през лятото го е заселил с пчели” 14 – „Новият етап в развитието на пчеларството е свързан с отглеждането на пчели в рамкови кошери. Неоценим принос в това дело е внесъл изключителният украински пчелар и изследовател Петр Иванович Прокопович (1775—1850). В 1814 г. за първи път в световната пчеларска практика той е изобретил разборен рамков кошер и на негова основа е създал стройна система за отглеждане и развъждане на пчели.” Този кошер не е получил разпространение, но гениалният принцип на Прокопович – подвижност на затворена в рамка пчелна пита – е станал отправна точка за всички следващи усъвършенствания на рамковия кошер” 15 – „ Така щото създаването на рамковия кошер – е резултат от многогодишен и упорит труд на такъв наблюдателен и талантлив учен-пчелар,какъвто е бил Петр Иванович Прокопович.» 16 – „Изобретеният от П. И. Прокопович рамков кошер не е получил бързо внедряване в практиката. Колодата и въобще не разборните кошери се оказали доста жизнени. Но с изобретяването на изкуствените восъчни основи и центрофугата това гениално изобретение на Прокопович започнало бързо да се внедрява в пчеларската практика на всички страни и е придобило световно значение.» 17 – «Руският пчелар П.И.Прокопович в 1814 година е изобретил рамков кошер, който се е отварял от задната страна» 18 – «В 1814 г., благодарение на изобретения рамков кошер, за първи път в света е получен чист пчелен мед в пита без да се унишожават пчелите, както се е правило по- рано.» 19 -........ и така нататък и така нататък... А сега да се опитаме заедно да намерим макар и непълен  отговор на повдигнатия по-горе въпрос – От кога и кой за първи път е решил, че кошерът на г-н Прокопович е рамков?  Както се вижда от горните цитати кошерът вече е и разборен, и истинска революция, и със световно значение, и отправна точка за всички усъвършенствания..., и начало на световни открития и....още какво ли не.  За тази цел нека се възползваме пак от няколко оригинални цитати, от които може да се видят главните причини и възможните лица, които биха могли да определят кошера на Прокопович като рамков: Най-напред на написаното от Прокопович в статията му „О втулочном улье”, публикувана през месец декември 1841 година - „Втулковият кошер за първи път започнах аз да го употребявам в Малорусия (днешна Украйна) от 1814 година, до сега не зная дали в други страни някой е използвал кошер с такова устройство, Междувременно, до сега аз не съм публикувал описание на втулковия кошер, нито неговата употреба...никой, освен мен, не го знае в пълнота, и то правилно, щото той посредством неопитните писатели и майстори се среща на много места в изменен вид, от което могат да последват и неудобства....”[стр. #15 от ИЗ на Н.Ф] Прокопович : - „Други съчинители , без мое позволение, издаващи присвоени уроци от изписани от мен ученици, които (съчинители) , доколкото ми е известно, са неопитни и не добре запознати с тези неща, неумеещи да коригират грешките, допуснати в записките (на учениците ми), изменяйки моите мнения и термини , смесвайки в издадените записки с прочетено от книгите на други писатели и с техни мисли, печатали ги като мнения на Прокопович  с такива странности за пчелите , за пчеларството, които и на самия мен не достигаше търпение да ги прочета”[стр. #15 от ИЗ на Н.Ф] Прокопович : - „Почти всички учениците, изпратени при мен, не познават дърводелските работи, никой от тях няма понятие за теглилки, мерки и сметки, с една дума най – прости земеделци, така щото и най-дребните неща трябва да им се разтълкуват и на всеки да адаптираш техните поглед и ръце.”[стр. #33 от ИЗ на Н.Ф]  В книгата „Опит Словаря терминовъ, употребляемых в пчеловодстве», публикувана от Покорски-Жоравко около 1850 година пише «Пчеларството у нас в Русия бидейки до сега преимуществено занятие на необразования народ, води до голямо разнообразие в термините, не много правилни , още по-малко определени и неточни са  названията  за означаване на различни операции и случаи, каквито са нужни да знаят и умеят пчеларите  за да се разбират при устна и писмена реч по дефинирания предмет.» До тук картинката общо взето е ясна. Прокопович не е публикувал нищо по въпроса за изобретения от него кошер ( и не само за него).Защо не е публикувал дългогодишните си изследвания? Защото се е разсърдил, че не са му разрешили сам да си ги отпечата в собствена печатница?(Това не мога да го разбера. На ученици може да преподава, но учебници за тях, и не само за тях, не може да отпечата. Питам се. Що за школа е това, в която за 52 години да не се напечата ама нито един учебник или практическо ръководство?).  Патентна система вероятно е нямало в Русия (а ако е имало ? Защо не е патентовал идеята си? Да не му я откраднат?). Преписват се записки на негови ученици, смесват се с прочетено и научено от други, публикуват се като мнения на Прокопович. Учениците му прости крепостни селяни земеделци. Неточна, неправилна, неопределена  терминология. Някой от учениците е казал, че кошера е с рамки и...отиде та се невидя. Да! Може да се съгласим с гореказаното. Но не мога да се съглася с продължаващите неточни и маниполативни изказвания по този въпрос вече над 150 години. Нали вече пишещите пчелари уж са по-умни? По умни не означава по-знаещи, нали? Не са необразовани земеделци. Нали вече имаме относително доста добра и точна терминология? Какво още е необходимо?  Ще формулирам и последния възникнал у мен въпрос, на който не желая да търся отговора. Той е: - Кой има интерес от неверните и манипулативни твърдения относно кошера на Прокопович? Може би все още има стремеж да доказваме на каквато и да е цена, че ние от изтока и в тази област сме къде къде по-напред от запада. Не съм съгласен с това. Кой ли пък ме пита!!! Живот и здраве да е. А.К.Калчев, Т., АZ, US.

Казаното в постинга подчертава ,че господин Прокопович е много зле представен от сънародниците си.Напълно вероятно е ,че неговата работа като пчелар и общественик си остава загадка.Самият Прокопович като идол е достатъчно политизиран от предишни общества,че се губи неговата самоличност в историята.Проучването ,пък и историята, ясно показват за различията в развитието на два континента,различие на хора,мисли ,идеи и организация на прогрес.Това дава отражение на бъдещето.Трябва да благодарим на автора на блога за положения труд и да признаем,че се допускат Аматьорски грешки от желаещи благодеятели учещи на социализъм.Но нали Капиталът беше ЗАГНИВАЩИЯТ СТРОЙ?Кой да допусне,че в АМЕРИКА се ражда цивилизацията на новия свят?Аз си задавам въпроса-От какви подбуди Прокопович ще прави разборен кошер?Колкото и банално да звучи -дали не е имал противници на тази уж негова идея?Всяко ново, трудно пробива.И все пак трябва да е оставил наследство ,достатъчно голямо ,че да подчертава ,ако е негова идеята.И точно така,поне една книга ,един учебник трябва да има ,щом се съобщава за училище и обучение.

Започнах корекции по постинг 061, в който споделям някои параметри на изработения от мен кошер с горни летви ( Кенийския кошер, т.е. кошерът, в който не се използват рамки, а само горни летви, Kenya-style “top bar” hive). Наложи ми се да прегледам още веднъж сайтовете, които съм използвал като основни източници на информация по изработването на такъв кошер и прилагане на съответните пчеларски практики при използването му. Бях приятно изненадан от сайта John’s Beekeeping Notebook (http://www.outdoorplace.org/beekeeping/Museum/Beekeeping_Museum.htm ), където се предлага една „малка разходка” в Киевския пчеларски музеи (Virtual tour of the Prokopovych Beekeeping Museum). Читателите на постинг 060 още веднаж могат да намерят потвърждение на написаното в него. Тази снимкова колекция е много красноречива. Заслужава да се види този така добре подържан пчеларски музей.