Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.10.2011 00:48 - 070.ЗА СТОТЕ ПЕНСИОНЕРСКИ ДНИ НА ДЯДО АТАНАСКО И ЗА НЕГОВАТА ПЕСНИЧКА…
Автор: beehive Категория: Хоби   
Прочетен: 4041 Коментари: 0 Гласове:
4

Последна промяна: 03.10.2011 22:03



070. ЗА СТОТЕ ПЕНСИОНЕРСКИ ДНИ НА ДЯДО АТАНАСКО И ЗА НЕГОВАТА ПЕСНИЧКА…             Получи се доста голямо закъснение при публикуване на разработваната от мен тема „ЗА КОШЕРИТЕ С МОБИЛНИ ПЧЕЛНИ РАМКИ -ХХ част”, която продължавам да считам са актуална.  Сега за кратко ми се налага дори да я прекъсна. Искам да се опитам да потърся причината (или причините) за това си действие. Да започна от 04.03.2011 година. На тази дата навършвам 65 години и правя успешен опит за започване на 66-тата си година.  Наближава и 11.03.2011 година. На тази дата, когато публикувах първият си постинг „11.03.2007 12:34 - 001. КОРПУСИ НА ПО-РАЗПРОСТРАНЕНИТЕ СТАНДАРТИЗИРАНИ КОШЕРИ”,  се навършват 4 години от първото ми „докосване” до blog.bg. Позволявам си да ги дефинирам като две рождени дати, на които (както се казва) човек е желателно да направи съответна равносметка на целия изминалия период  и в зависимост от неговата „смелост” да вземе съответните решения за следващия период от неговото развитие ( най-малко за следващата година).              На 11.03.2011 исках да публикувам постинг 068.. но това се случи чак на 20.03.2011. Това стана така, защото на 04.03.2011 година си казах:       - Господине, Вие вече навършвате 65 лазарника. Не е ли редно вече да се оттеглите от активната „производителна сила” и да се включите в редиците на пенсионерите? Или иначе казано „не е ли време официално да се наречете ДЯДО АТАНАСКО”?       И докато си формулирам отговора „Да редно е.” се измина една седмица, т.е.тогава когато аз си публикувах постинг 068.. . И след това започна едно чакане….             Кога ли работодателят ми ще реши да ме пенсионира? Очаквах такова решение от две години (когато бях навършил пенсионната възраст от 63 години). Но аз все не се осмелявах да взема решението за пенсионирането си, въпреки че бях узрял за такова решение. Плахо намеквах, че съм навършил пенсионна възраст, и се самозалъгвах : 1, Че все още съм нужен на фирмата…, 2, Че са ми жизнено необходими така наречените социални контакти с колегите си…, 3. Че паричките, които получавах, независимо от тяхното количество, не са хич за пренебрегване…, 4 Че оценявах здравния си статус за задоволителен.. 5. Че няма незаменими хора  и така нататък.  И в такива размисли аз изгубих още един месец, когато..             На 20 март така наречения „пряк началник” във фирмата ми направи предложението, по скоро предизвестието, че фирмата не се нуждае вече както от моите услуги  така и от услугите на други (по-млади) колеги,и че се налага да ни съкратят на 20 май. Особеното положение при мен било, че аз като съм на пенсионна възраст не мога да получа съответното обезщетение, каквото би трябвало да получат по-младите ми колеги , подлежащи на съкращение. Меко е да кажа, че аз бях удивен от „компетентността”  на моя „по-висш” колега и само попитах- „Ама наистина ли ще ме съкращавате? Не е ли по-редно да ме пенсионирате преди да ме „съкращавате”?  Аз съм навършил преди две години пенсионна възраст.”  С тези си реплики исках да намекна, че прякото ми началство допуска грешка и би трябвало да се консултира за така нареченото „обезщетение при пенсиониране”.              Не знам защо е наречено „обезщетение” , но бях чувал, че то е в размер на две до шест брутни заплати и че задължителният минимум е две брутни заплати, а другото е по преценка на работодателя. А аз,  в качеството си на бивш преподавател, възприех това обезщетение като оценка за моята работа и лоялност към работодателя.    Спомням си, че някога с някои от явяващите се при мен на изпит се държах относително по свободно и знаейки, че са надарени с чувство за хумор,т.е. носеха шеги си позволявах да им кажа: „ Колега, с изтеглянето на изпитния билет Вие вече сте получили минималната оценка 2 (двойка). От тук нататък,  в зависимост от показаното от Вас и от моята преценка,  можете да добавите към двойката най-много още една четворка.             Този спомен ми даде идея за размисъл. Две брутни заплати като обезщетение за пенсиониране е „двойката”, която работодателят ми пише в момента на изтегляне на билет за пенсиониране. Както се знае с такава оценка „двойка” няма преминаване в по-горен клас. От там нататък до общо шест брутни заплати ( демек да ми напише шестица) зависи от оценката на работодателя за моята дейност през годините, през които съм работил за фирмата. При задоволителна дейност – ми дава общо три брутни заплати, при добра дейност – четири, при много добра – пет, а при отлична дейност – шест. Вие вероятно ще ме запитате: „Дядо Атанаско, вие каква оценка очаквахте?” Но преди да отговоря на този въпрос си позволявам да продължа с една Малка „приказка” за един Голям преподавател по химия. Този преподавател по химия заявявал пред учениците си, в началото на всеки семестър (срок):         - Колеги, в основите на химията стои Менделеевата таблица. Знанията на откривателя на тази таблица оценявам като отлична и му пиша оценка шест. Моите знания, в качеството си на Ваш преподавател,  оценявам като много добри, затова си поставям оценка пет. Така че за вас колеги остават оценките три или четири за да преминете в по-горен клас.             Да се върнем към моя пряк началник. Предполагах (и тайничко се надявах), че той ще си казва: На собственика на фирмата– отличен 6, на изпълнителния директор на фирмата – много добър  5, на мен, в качеството си на негов (на дядоАтанаско) пряк началник – добър 4, а на дядо Атанаско - най-много среден три за да премине в пенсионерския клас. Но се оказа, че работата на дядо Атанаско  се оценява с оценката две. И тъй като с такава оценка аз не мога да премина в пенсионерския клас си оставам вечния работяга, т.е. неизкласилия дядо Атанаско, за което не ми остава нищо друго освен да „благодаря”. Той наистина имаше идеята да продължа да работя ( да си отработя тройката)  но при съвсем скромни условия, пренебрегвайки дори  молбата ми за моите пенсионерски 100 дена.             В такива размисли премина още един месец без да публикувам нищо от по-горе посочената тема, макар че намирах време да понаписвам нещо по постинг 069…като продължение на постинг 068…И така до 04 06.2011 когато бях официално освободен от работа, както по-горе посочих – с оценка СЛАБ 2. От този момент си казах съвсем официално : Дори и да не си преминал в класа на пенсионерите ти официално си вече ДЯДО АТАНАСКО. Затова от този момент ти имаш правото да ползваш твоите сто дена за новата „длъжност”. Защо да не ми се полагат и на мен стоте дена на ДЯДО, през които няма да ме безпокои никой, освен моите внуци, за които съм дядо от тяхното рождение. Моят дом започнах да наричам ДОМОДЕДОВО. Приемах гости през цялото лято (нали домът ми е в град Варна, за който се говори, че имало море !!!) От този момент спрях всякакви контакти с потенциални възложители на задачи от производствената сфера. И така до началото на учебната година на внука ми, когато тези 100 дена отлетяха като един миг.              Но за мое удоволствие, през тези първи100 дни на пенсионера,аз си „съчиних” песничка.Идеята за това витаеше в пространството около мен не от днес или от вчера. Началото е доста отдавна. Дори аз не помня кога. Винаги когато ме попитаха колко мед ми дават пчелните семейства, които отглеждам като мое хоби отговарях: „Изкарвам мед сал за мене и за моите дечица.” (Това е перефразиран стих от една българска народна песен). Любопитството им да разберат колко мед изкарвам водеше до въпроса: „ Е и колко ти са дечицата?”       За да „опиша” броят на дечицата си, започнах да търся текста на тази песен. Но все не го намирах. Само научих, че подобна песен, която вероятно аз съм слушал навремето,  се изпълнявала от добруджанския народен певец Костадин Доцов. Това лято…..  Спирам за момент.  Внукът ми дойде у дома и както обикновено се получава,  дядо Атанаско изгубва контрол над компютъра. И след възстановяване на контрола върху компютъра продължавам:             Това лято,…. в рамките на стоте дни на пенсионера, които аз си дадох, се запознах с доста различни варианти на текстове на подобни български народни песни. В същото време вече намерих и песента „А бре дядо Костадине „ изпълнявана от   Христина Ботева. Текстът на тази народна песен е:                        А бре, дядо Костадине                                                                                                                                                 - А бре, дядо Костадине, мели ли ти воденица?             (2)   
  - Мели, мели сал за мене и за моите дечица!                   (2)
- А бре, дядо Костадине , колко са ти дечицата?              (2)
- Петна оран, пет на копан и петнайсе просо жънат.     (2) 
- Пет на нива , пет на лозе и петнайсе жетва жънат.       (2) 
-Две повити, две развити и за две се надяваме.            (2
- А бре, дядо Костадине, мели ли ти воденица?               (2)
- Мели, мели сал за мене и за моите дечица!                    (2)

       И така, имах някаква мелодия, имах и различни варианти на текстове на  подобни песни. Остана да си „съчиня” песничка (по-скоро да си „монтирам” текста на песничката), която по подобие на по-горе цитираната песен  нарекох „А бре дядо Атанаско” . Нали за себе си я съчинявам? Тук му е мястото да заявя, че тази песничка посвещавам и на всички хора, чието хоби е отглеждането на пчелни семейства (не е за пчелари, наричайки себе си професионалисти, само защото отглеждат голям брой пчелни семейства).Един от вариантите на съчинения от мене текст, съобразен и с мелодията на по-горе цитираната песен, е:                          А бре, дядо Атанаско - А бре, дядо Атанаско, дават ли ти мед пчелите?        (2)
- Дават, дават сал за мене и за моите дечица!                 (2)
- А бре, дядо Атанаско, колко са ти дечицата?                 (2)


- Пет
на оран, шест на копан и петнайсе просо жънат. 
- Пет по кози, пет по овци и петнайсе дърва берат. 
              - Пет девойки дома шетат, девет моми хляб ми месят.
- Пет вървулкат, три щъпулкат, четри лазят, три ги пазят.
- Едно
гука, друго мука, едно вречи, друго кречи. 
-Две повити, две развити и за две се надяваме.
- А бре, дядо Атанаско, дават ли ти мед пчелите?                (2)
- Дават, дават сал за мене и за моите дечица!                        (2)

Пуснете песента и проследете текста на  „А бре, дядо Атанаско”. Нали съм се справил общо взето добре?   Сега ако изброите „децата ми” ще се уверите, че техният брой е…. Въпросът, който бих могъл  да си формулирам е: Колко мед ми дават пчеличките за да задоволя  нуждите на "членовете на семейството ми”?  Отговорът няма да е еднозначен. Нека да приемем, че средната консумация на член от семейството на дядо Атанаско за една година е, например, 2 литра. Тогава необходимото количество мед за задоволяване на „вътрешния пазар” е равно на 180 литра , което е равно на 234 килограма. Изчислението е направено за средна плътност на меда от 1.3 килограма на литър.   А.К.Калчев, 03.10.2011, България, 9020, Варна




Гласувай:
4



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: beehive
Категория: Хоби
Прочетен: 642726
Постинги: 70
Коментари: 59
Гласове: 548
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031