Аплодисменти   за ММ-кошера. Заслужава си ги.

Трябва наистина да съм  силен мъж, за да си призная, че ММ-кошера в този си вид (виж 038. А  бе Танасе,...) не може  да  се  прилага за  подвижно  пчеларстване. Той  е хубав, с голям по обем, което предполага,че е доста тежък за пренасяне. И не само това, но и прелките (вход/изходите за пчелите) са многопосочни и това не му дава предимството пред останалите кошери (макар и не многомайчни) в използвонето му в предвижното пчеларстване. Много колеги и познати погледнаха на този кошер не критично, а критикарски. Има много причини за да не оправдая това положение и само една – за да допусна, че вината е моя: аз никъде не написах кои са положителните страни (отрицателните винаги се виждат и с просто око) на ММ-кошера. А пчеларската гилдия е свикнала, при обявяването на поредния нов кошер, неговият “изобретател”(обикновенно така се самоназовават) се претрепва да изброява многото (обикновенно не съществуващи) положителни качества на творението си и най-вече колко много мед е извадил още първия сезон на неговата употреба. И  за  да бъда малко по  различен, надявайки се  най-вече на питания от страна на четящите блога ми (нали все пак сме в интернет-пространството където морето от идеи за кошери докосва небето от реализациите им ) не  направих и най-малкия опит за сравнителен анализ на предлаганите НХВ-кошери(виж 035...036. За замисъла ...) със съществуващите. Много  трудна задача, а и ненужна. Не съм давал и препоръки за техните начин и област на приложение. Казвал съм го и друг път “кошерът се прави за пчеларя но се съобразява с биологията на пчелното семейство”, което ще рече, че дали един кошер е “добър” или “лош” зависи най-вече от “грамотността” на  пчеларя-ползвател. Каква беше целта на търсенето за да се стигне до Кошерите от НХВ-вид? За да се отговори на този въпрос се налага да се върна малко “назад”. В написаното от мен в блога ми за устройството на кошера (независимо от какъв, тип, модел, вид и т.н.) се акцентира на факта, че във всеки кошер може условно да се отделят ( или физически с ханеманова решетка) на две зони: много важната зона – плодниковата и “съществената” за пчеларя зона – магазинната (медовата) зона. Твърди се, а и много пчелари ще се съгласят, че пчелите “изграждат”, по скоро обособяват, магазинната зона (зоната, в която пчелите складират медовите си запаси) над плодниковата зона – плодника (виж 026.,...027. Що е плодник). Това разделение на кошера, продиктувано от пчелите, води до много големи неудобства за пчеларя. Примери...колкото щеш. 

При кошери от типа Дадант-Блат: Малко преди началото на първата пчелна паша (за района където е пчелина ми това е началото на месец май) се поставят магазинните корпуси върху плодника на кошера. Те стоят върху плодника до края на сезона ( за моя район – първата седмица на месец август). През този почти тримесечен интервал винаги се налага, по една или друга причина, да се манипулира с част или с всички плодникови пчелни рамки. И първите действия, които трябва да се направят е да се снеме поставеният над плодника магазин (понякога те са два или повечи) за да се открие достъп до плодника. След свършване на работата с плодника магазините се връщат по местата си, ако не се налага и тяхното ротиране. Тези принудени действия с магазините са особено тежки, когато в тях има натрупан нектар и/или мед.

При многокорпусните кошери: При тях плодниковата зона е обособена от два или повече подвижни и взаимно заменяеми по вътрешни размери корпуси. Магазинната зона при тези кошери се обособява също от един или повече взаимно заменяеми по вътрешни размери корпуси. Магазинните корпуси и при тези кошери престояват, както беше посочено по-горе, около три месеца върху плодниковата зона на кошера. За да се направи каквато и да е манипулация с плодниковите корпуси или с рамки от плодниковите корпуси се налага да се извършат действия първо, свързани със снемането на магазинните корпуси, и второ – с връщането им върху плодника. Да споменавам ли пак, че тези манипулации с магазинните корпуси, за да се свърши нещо в плодниковата зона, са не много леки, по скоро тежки, особено за пчелари като мен, които не са в разцвета на силите си, и/или по една или друга причина са с ограничени физически възможности.

При кошерите от НХВ- вид (виж 035...036. За замисъла ...):  При този вид кошери, магазинната ХоризонталноВертикална-зона е конструктивно “разместена” спрямо плодниковата Наклонена-зона. Това е предпоставка за изключване на действията, характерни за по-горе разгледани кошери. Магазинната зона се намира пак “над” плодниковата, но при манипулиране с плодника не се налага сваляне на магазини, защото достъпът до плодника е непосредствен. Ето в това, според мен, е разликата. Или иначе казано, пчеларят по всяко време може да “надникне” в плодника без дори да се докосва, а камо ли да  премества магазинни корпуси. Като че ли магазинната зона е станала “прозрачна” за пчеларя. 
Аплодисменти за кошерите, при които оперативната намеса в плодниковата зона  не е свързана с такава в магизинната зона. 

 Малкият опит (по-скоро нищожен – от месец май до сега), който придобих най-вече при работа с не напълно зареден с пчели ММ-кошер  (виж 038. А  бе Танасе,...), ми дава основание да се надявам на по-лек от физическа гледна точка следващ сезон. Дали този кошер ще бъде продуктивен? На този въпрос ми е трудно да дам еднозначен отговор. Сигурен съм обаче, че от този кошер (а и не само от него) с много добре развити и развиващи се пчелни семейства и с млади и от сои пчелни майки, поставен в условията на пустинята Намиб (която за мое най-голямо удоволствие съм имал възможност да посетя), не само че няма да се получи нито грам продукция, но ще се “изгубят” и пчелите. С това искам да подчертая, че силният кошер е необходимо но не достатъчно условие за висока продуктивност на същия. Това не трябва да се забравя. Тази 2007 година беше един много силно реалистичен пример за гореказаното.